Печат

Наказанията – може ли без тях?

 Наказанията – може ли без тях? Няма родител, който да не е изричал думите „Наказан си!“. Ясно е, че когато децата вършат нередни неща, родителят не бива да седи безучастно. Въпросът е доколко ефективни всъщност са наказанията, какви са последствията от тях и има ли някаква алтернатива?

Когато водим дискусия с родители на тази тема, питаме „Каква е Вашата цел, когато наказвате детето?”. Обикновено първите отговори са „За да го накараме да ни слуша“. „А започва ли да слуша?” е следващия въпрос. Около 95 процента от родителите отговарят „Не”.

Като че ли на всички е ясно, че това не е ефективното средство. Защо тогава продължаваме да наказваме?

Когато продължим да разсъждаваме с родителите на тази тема, започват да излизат други отговори - всъщност те наказват, защото се чувстват безсилни, ядосани, защото искат „да отмъстят” за лошото поведение, за да накарат детето да се чувства зле, тъй като не се е държало по начина, по който са очаквали от него, за да разбере детето „кой командва“, дори „за да ги уважава“. И не на последно място, защото не знаят какво друго да направят, за да покажат на детето, че това поведение не е приемливо.

Става ясно, че наказанието не постига корекция на поведението, освен ако не е толкова жестоко , че да предизвика сляпо подчинение, основано на страх - напр. физическо наказание. Родителите, прибягващи до физически наказания, бъркат такова подчинение с уважение, без да си дават сметка, че то има страшни последици за децата. Често чуваме следното изказване „Вие не разбирате, ние не бием детето си, само го пошляпваме, някое шамарче, и това е.” Нека да е ясно, че всяка форма на физическо наказание, дори „невинното“ дърпане на уши унижава и обезкуражава децата и поражда ниско самочувствие. (Как бихте се почувствали, ако вашият началник има правото да ви дърпа ушите, когато закъснеете за работа?) Тези деца в последствие са по-склонни ди си избират агресивни партньори и да считат боя за приемливо средство за разрешаване на проблемите. Това са все резултати, които родителите на тези деца, които са ги наказвали „от обич“, не са искали да постигнат.

А защо наказанието не действа?

Първо, наказанието е основано на погрешната идея, че ако накараме един човек да се чувства зле, той ще започне да се държи добре.

Второ, то измества фокуса - улеснява децата да забравят своята грешка и да се фокусират върху това колко грешат родителите им; те започват да се държат зле, когато не са заплашени от наказание; мислят как „да си го върнат“, ако е възможно, вместо да анализират поведението, с което са предизвикали наказанието.

Трето, детето води нещо като вътрешно счетоводство, според него наказанието „изкупва” грешката: то знае, че ако отново извърши въпросното поведение, просто ще трябва да си изтърпи наказанието и всичко ще е наред, но не се фокусира върху избягване на въпросното поведение.

Четвърто, за да се коригира едно поведение, детето трябва да реши да съдейства, т.е., да има вътрешна мотивация. Наказвайки го, родителят си отрязва пътя за сътрудничество.

Каква е алтернативата на наказанието?

Ако искате детето да коригира проблемното си поведение, можете да му предложите да разреши проблема съвместно с вас. Най добрите решения са тези, в които детето е участвало – така то се стимулира да съдейства, за да изработите заедно план за предотвратяване на проблема в бъдеще. Ето един алгоритъм в 5 стъпки, който можете да прилагате:

1. Обяснете какво е предизвикало недоволството ви и защо. Добре е да сте откровени, когато говорите за чувствата, които е предизвикала въпросната постъпка. Ако сте гневни, разстроени, обидени, е добре да го кажете. Освен, че детето ще разбере по - добре вашата гледна точка, когато разкажете с думи (вербализирате) негативните си преживявания, ще му дадете и модел как то да се справя с неговите собствени, а това развива емоционалната му интелигентност.

2. Опишете на детето как очаквате да се държи в такава ситуация. Децата не винаги се досещат какви са представите на възрастните за приемливо поведение. Например, малкото дете не разбира, защо когато рисува на хартия, мама казва браво, а когато украси по същия начин стените, следват крясъци.

3. Помислете заедно или подскажете как нещата могат да се поправят. Може да покажете на детето как да почисти следите от боята, или заедно да го направите. Преди да предложите каквото и да било, е добре да чуете идеите на детето как могат да се поправят нещата - ще се учудите колко креативни могат да бъдат те, когато са привлечени в търсенето на решение. Естествено, много е важен тонът на разговора - ако детето се чувства критикувано, няма да се получи.

4. Дайте избор. Кажете на детето, че има избор за в бъдеще: да рисува само на позволените места, или боичките да му бъдат отнети за определено време.

5. Понасяне на последствията от избора – ако проблемното поведение не престане, тогава любезно, но твърдо отнемете боичките за определено време, като го съобщите на детето. В този случай родителят не е злобен или жесток и не кара детето да се чувства лош човек. Отнася се твърдо, но с уважение и към детето, и към себе си.

Може би някои родители не виждат разликата между „Понасяне на последствията от избора “ и наказването. Разликата се състои в следното: когато наказвате детето, вие не му давате никакъв шанс. Просто вратата се затваря пред него. Въпросът е приключен.

Когато обаче обясните какви са последствията, детето може да не ги хареса, но вратата все още е отворена. То все още има шанс. Може да си даде сметка какво е направило и да се постарае да поправи нещата. Може да поправи стореното.Така давате възможност на децата да се коригират сами, да потърсят начин грешката да не се повтори. Истинската промяна на поведението е процес, който не може да се случи, когато прилагате наказание. Наказанието не позволява на детето да стане по зрял и по отговорен човек.

Автор: Таня Здравкова

 


 

 

Списък:  

 
+2 #3 майка на две момичет 13-03-2014 10:16
да,да виждам,че някои хора са си научили урока и го изпяват тук,но аз прилагах"Поведе нческата ви Психология" и резултата е послушание,дока то ме няма и страх от мен....сега прилагам тези 'модерни методи" след консултация с психолог и в момента не наказвам детето си,а нейния мързел(дори тя се включва с ентусиазъм) и резултатите са мноооого добри-съществув а приятелство,дов ерие,обич,уваже ние,защото и тя ги получава в изобилие.Картин ата е спокойна и усмихната и това не е лустро,а реалност.Така,ч е кой ще вникне в думите и ще може да ги използва е въпрос на развитие...
Цитиране
 
 
+7 #2 nunu 10-01-2014 05:03
@pit

Няма смисъл да поставяш своите коментари където и да било при положение, че от толкова много поднесена информация в крайна сметка успя да синтезираш един единствен факт. Отдавам го на нисък мироглед.

@ г-жа Здравкова

Благодаря за така добре поднесената информация

Сполай Ви
Цитиране
 
 
-8 #1 pit 09-01-2014 23:13
Тъпо! Ако не можеш да обясниш на детето си нещо, тази статия няма да те научи! :lol:
Цитиране
 

Включете се и Вие!

Защитен код
Обнови

4 прости стъпки за прилагане на Системата

logo3
  • 01 Решете какво искате да промените.
  • 02 Формулирайте и договорете с детето.
  • 03 Щом желаното поведение е налице, залепяйте стикер.
  • 04 Награждавайте и се наслаждавайте се на резултатите!