Печат

Когато децата ни дразнят или битките за внимание

 Когато децата ни дразнят.

„Ние буквално от както се е родил се занимаваме само с него.
Ако го оставихме сам правеше бели само за да ни предизвика вниманието.“
изказване на родител

Съществуват четири основни причини за „лошото“ поведение при децата. Или казано с други думи, четири незадоволени детски потребности. Голяма част от детските „бели“ или предизвикателно поведение, са техният начин да  получат това, което им е нужно! Ако родителят може да разпознае причината, е много по-лесно да се справи със ситуацията.

Темата на тази статия е първата от четирите причини, която се среща най-често: незадоволената детска потребност от „свързаност“, която детето компенсира с търсене на внимание.

Какво представляват „битките за внимание“? Ето три примерни ситуации, които приличат точно на такива битки:
1. Детето ви може да си обува обувките само, но точно сутринта, когато бързате най-много, казва „не мога, обуй ме ти“.
2. Постоянно прекъсва разговора между родителите по време на вечеря, като упорито рита масата, след като 10 пъти му е повторено да спре.
3. Скача по дивана, след като отлично знае, че това е забранено, докато вие се опитвате да говорите по телефона.

Общото, характерното за битките за внимание е следното:

  • Детето ви върши нещо, което знае че не е редно или ви моли за услуга, от която няма действителна нужда (обуй ми обувките, донеси ми вода).
  • Това става по време, когато вие сте заети с нещо друго (бързате за работа, разговаряте с друг човек).
  • В резултат вие сте „принудени“ да му обърнете внимание (дори само за му се скарате).
  • Усещате как раздразнението се надига във вас, когато то прави точно обратното на онова, което очаквате от него. Дори имате усещането, че ви провокира нарочно!

Ако тези четири неща са налице, това най-вероятно е „борба за внимание“.

Как да сме сигурни, че лошото поведение на детето е провокирано от нуждата му от внимание? Как да разграничим дали това не е „битка за власт“ например?

Най-интересното е, че чувството, което усеща родителят, е неговия инструмент за „диагноза“. Така, че за секунда помислете „какво усещам в момента?“ Ако вашето дете се държи зле, защото има нужда от внимание, основните чувства, които се събуждат във вас са раздразнение, досада, а понякога и гняв. Гневът ви обаче не е толкова силен и обикновено преминава, тъй като детето временно спира с дразнещото поведение, след като получи доза внимание, макар след малко да започне отново със същото, или нещо друго, също дразнещо. Освен това родителят обикновено оказва внимание под формата на помощ (обувките), мърморене, забележки. От гледна точка на детето, по-добре такова внимание, отколкото никакво. Така, че ако ви е досадно и сте по-скоро раздразнени, отколкото ядосани, детето ви явно търси внимание.

Защо обаче детето избира да търси внимание по дразнещ и неподходящ начин, не може ли просто мило да помоли?

Представете си следната ситуация – на детето му е скучно, а мама работи на компютъра. То иска да си играят, но тя казва: след малко, сега имам работа. И така няколко пъти. Тате пък е уморен и гледа новините, и също отклонява поканите за игра. Ако обаче детето започне да си играе с нещо забранено – например ценната ваза на мама, или новата въдица на тате, ситуацията коренно се променя: родителите зарязват работата или телевизията и насочват вниманието си към детето. Обикновено първо правят забележка “остави това, ще го счупиш“. Ако детето ги послуша, те се връщат към заниманията си, а детето – към скуката. Ако продължи обаче, те отново насочват вниманието си към него. От гледна точка на детето, играта със забранения предмет го приближава към целта му – мама и тате му обръщат внимание! Така че то продължава!

То установява, че единственият безотказен метод, който му осигурява на секундата огромни дози родителско внимание е да направи нещо забранено! И колкото по-забранено е едно нещо, толкова по-ефективно е то! Това действа мигновено, и насочва „прожекторите“ директно към него. В този случай, това, че ще го нахокат е „търпим страничен ефект“. От детска гледна точка е по-добре да получи известно „негативно" внимание, отколкото никакво.

„Но ние му обръщаме внимание! Колко повече!?!“

Повечето родители смятат, че оказват необходимото внимание на децата си, но те, въпреки това търсят все още и още. Ако се вгледаме по-дълбоко обаче, се установява, че родителят много често оказва „привидно“, нефокусирано внимание и често го прави „между другото“. Например, четейки вестник, се опитва да води и разговор с детето. Или миейки чинии, поглежда за секунда рисунката, която детето гордо му показва, казва едно формално: „Браво!“, след което продължава с чиниите.  Понякога родителят присъства само физически, а умът му е зает с други мисли, тогава опитите на детето да привлече внимание носят по-скоро досада и раздразнение.

„Какво значение има причината? След като се държи зле, е редно да бъде наказано!“

Важно е да знаем, че наказанията не премахват причината за лошото поведение, напротив, прибавят към нея и негативни чувства – обида, гняв и т.н. За да се справим с лошото поведение, трябва да отстраним причината за него, тогава самото поведение изчезва.

А какво да правим?

След като сме установили, че детето има нужда от внимание, има няколко начина да се справим с поведението. На първо място, игнорирайте ако е възможно лошото поведение, направете се, че не го забелязвате. Така лошото поведение няма да изпълни целта си. Вероятността детето ви да го използва и друг път, намалява. Веднага обаче му предложете нещо, което да направите заедно и което да прекъсне дразнещото поведение.  Ако сте заети с нещо, опитайте да го включите в дейността си, като му дадете задача. Децата се чувстват горди, ако могат да помогнат, а родителите често се изненадват, какви неща умеят, стига да им се даде възможност.

Най-добрата превенция обаче е да осигуряваме на децата достатъчно количество качествено общуване: по-малко време, но активно общувайки, е по-добре от цял ден раздвоено внимание. Ако ви е трудно, може да го рамкирате - например определете 30 минути на ден време за игра с детето си, през което изключете телефона и не се разсейвайте с нищо друго.

Второто важно нещо: обръщайте внимание, когато децата се държат добре. Така няма да им се налага да го търсят по неподходящи начини.  Например, когато вечерята е преминала без инциденти, можем да кажем „Благодаря ти, че се държа толкова възпитано на вечеря. Беше много приятно“.  Обикновено не го правим, въпреки, че поощрението върши много по-добра работа от укорите. Именно на този принцип – поощрение на доброто поведение - е разработена и „Системата за поведенческо моделиране“, която като с магическа пръчица кара детето да изпълнява с радост досадните до вчера задължения.  Тя елиминира всъщност две от основните причините за лошо поведение – борбата за внимание, и борбата за власт. А повече за борбата за власт – в следващата статия.

Автор: Таня Здравкова

 


 

 

 

Включете се и Вие!

Защитен код
Обнови

4 прости стъпки за прилагане на Системата

logo3
  • 01 Решете какво искате да промените.
  • 02 Формулирайте и договорете с детето.
  • 03 Щом желаното поведение е налице, залепяйте стикер.
  • 04 Награждавайте и се наслаждавайте се на резултатите!