Детската агресия - важно е да знаем

 Детската агресия.

 

Факт е, че децата ни понякога се държат агресивно. Те се сърдят, крещят, удрят, хвърлят и блъскат. И това започва да се случва още в най – ранна възраст.

Първият импулс на възрастните в такива моменти е да се опитат да прекратят лошото поведение, като накажат детето, за да му покажат, че така не бива и за да не се повтаря това в бъдеще.

Представете си, че детето ви удря друго дете, защото то му е дръпнало играчката. Ако в този момент се намесим и се скараме на детето, или го накажем, към първоначалния гняв от отнетата играчка ще се прибави още гняв, обида, и най - вероятно детето ще ги пренасочи към родителя. В резултат лошото поведение не само, че не е прекратено, а и има вероятност да ескалира до огромен скандал.

Какво да правим в такъв случай?

Нека го погледнем по следния начин. Общото за всички форми на агресивно поведение е следното: агресивното дете изпитва в този момент някаква негативна емоция. Може да се е почувствало обидено, ядосано, уплашено, засрамено. Всяка емоция от негативния спектър е способна да предизвика агресивно поведение в децата (това се отнася и за възрастните). Грешката, която се прави обикновено, е че се опитваме да се справим с лошото поведение, без да сме се справили с емоцията, която го предизвиква и която е в основата му. Колкото по – силна е тя, толкова по - неефективни са опитите за ограничаване на лошото поведение. Хората не могат да контролират появата на емоции, те просто се появяват в резултат на нашето отношение към случващото се наоколо, но могат да контролират начина, по който ги изразяват.

Потребността да се изрази емоцията, която напира отвътре, е абсолютно нормална, нещо повече, трупането на негативни емоции е нездравословно. Децата реагират първосигнално, защото не разполагат с други начини да изразят чувствата, които бушуват в тях. Ролята на възрастните е, не да ги наказват и да се опитват да ограничат изразяването на тези чувства, а да ги научат как да се справят с тях, без да нараняват околните.

Как да учим детето на това?

Първо, ще помогнем на детето си да се справи с емоцията си, ако му покажем, че разбираме как се чувства то в момента. Това става съвсем просто – като назовем с думи емоцията, което виждаме, че изпитва. Например: „ Виждам, колко много се ядоса (обиди, уплаши – тук просто трябва да „разчетем“ емоцията на детето си), че ти дръпнаха играчката от ръцете.“ Толкова. Няма нужда в този момент да го критикуваме, че се държи неподходящо, или да го съветваме. В този момент най важно е детето да се преживее като разбрано. (В случаите, когато детето проявява физическа агресия, е необходимо да я прекратим- твърдо, но внимателно.) Ако детето ви започне да разговаря с вас за случилото се, изслушайте го търпеливо, отново без да критикувате. Ако не, гушнете го, ако позволява или просто го изчакайте да се успокои. Ако устоите на изкушението да го поучавате или наказвате в този момент, когато детето се успокои, ще усетите неговата благодарност.

Второ, едва след като детето се е успокоило, то е способно да чуе това, което имате да му кажете. Това е и моментът, в който поставяте граници и норми на поведение: какво не можем да правим, дори да сме ядосани, и какво е позволено.

Какви позволени начини за изразяване на гнева можем да предложим на децата си? Ето някои от тях:

На първо място, това са думите. Нека детето ви научи, че когато е ядосано, може да го каже, дори да го изкрещи, с думички! На второ място са позволените действия. Много ефективна техника за вкъщи е да му дадете лист и химикал и да му кажете: Виждам, че си ядосан, покажи ми колко много е това! Може да има детска боксова круша, която да удря, или куп вестници, специално определени, които да къса – тези методи са особено подходящи, когато децата са малки и още не умеят добре да се изразяват вербално. Така чрез действието – късане, драскане с химикал върху листа, удряне на боксовата круша, или възглавница, скачане върху празен кашон – то разтоварва своята разрушителна енергия, но без да наранява никого. (Ако ви се е случвало понякога да искате да треснете силно вратата след себе си, или дори да строшите нещо в пода, ще разберете за каква разрушителна енергия става въпрос.) Правилото е, че думите, както и действието разтоварват емоцията, и намаляват нейната интензивност.

И накрая, нека да помним, че децата учат от това, което им показваме, а не от това, което им казваме. В последна сметка нещата пак опират до нас, родителите. Ако им казваме, че не е хубаво да се крещи или обижда, или удря, а ние самите постъпваме по този начин, това няма да е ефективно. Тоест, трябва да се замислим как реагираме ние, когато сме им ядосани и какво виждат и учат те от нас? Ако нямаме здрави умения за справяне със собствените емоции, трябва да започнем от нас самите.

 

Автор: Таня Здравкова

 


 

 

 

Включете се и Вие!

Защитен код
Обнови

4 прости стъпки за прилагане на Системата

logo3
  • 01 Решете какво искате да промените.
  • 02 Формулирайте и договорете с детето.
  • 03 Щом желаното поведение е налице, залепяйте стикер.
  • 04 Награждавайте и се наслаждавайте се на резултатите!