Печат

За и против наградите

За и протим наградите. Тъй като напоследък се дискутира все повече темата дали е добре да използваме външни стимули, или награди, за да мотивираме децата си, реших да напиша тази статия. Темата е толкова голяма, колкото и тази дали да използваме наказания. Както и при повечето неща в живота, между между твърдото да или не, или между бялото и черното, съществуват безкрайно много нюанси. За да може всеки да прецени и да вземе решение за възпитанието на детето си, е нужно да се запознае с темата в дълбочина. Трябва да уточним, че когато говорим за награди имаме предвид не само материални неща. Награда в този смисъл може да бъде полученото одобрение, възхищение, похвала.

Как се мотивира поведението – това е първия въпрос, който бих искала да разгледам. Тук няма спор - хората вършат онези неща, които им носят някакво приятно за тях последствие, резултат, или да го наречем „награда”. Дебело подчертавам - тя може да е външна - нещо което ще получим, спечелим; или вътрешна - удовлетворение, гордост, и т.н. По ефективни мотиватори са вътрешните награди. Когато вършим нещо, което ни кара да изпитваме удоволствие, ние ще го вършим отново и отново - няма нужда някой да ни награждава за това.

В живота обаче се налага да правим неща, които не носят удоволствие сами по себе си, тук вече е необходим външен стимул. Много често вътрешни и външни стимули се преплитат. Например, детето оправя стаята си, защото ще зарадва мама (тук имаме външен стимул- одобрението на мама) и вследствие от това, то ще се почувства   доволно от себе си (вътрешен стимул или награда).

Въпреки че то може да свикне да си подрежда стаята, поради вече споменатите причини, е малко вероятно да извлече удоволствие от самия акт на подреждане. Т.е вътрешните награди като удовлетворение, гордост и др. често са свързани с получаването на положителна обратна връзка от обкръжението ни. За да почувстваме удовлетворение или гордост от постъпката си, ние я преценяваме дали е „добра”, „доблестна”, и т.н. , т.е. тук се намесват ценностите на човека. За да се изгради една ценностна система е нужна намесата на родителите /на първо време/. Родителят направлява детето и му показва кое поведение на детето е „добро” и кое е неприемливо. Как го прави? Чрез изказване на одобрение, похвала - в психологията това се нарича „положително подкрепление“.

Тук може да усложним нещата още, като въведем и наказанията, или „отрицателните подкрепления“, но не това е темата на статията.

Изводът от казаното дотук, е че мотивирането на човешкото поведение е сбор от фактори и не можем да теглим черта между вътрешните и външните стимули като отречем едните или другите.

Цялото ни общество се гради върху принципа награда – наказание. „Браво”то на мама и тати, оценките в училище (сега се дикутират отново доколко са подходящи), медалите на спортистите, дипломите, грамотите,  бутона „Харесвам” във Фейсбук... (Умишлено не влизам отново в темата за наказанията).

Ами заплатата, която вземаме в края на месеца също е външен стимул за да извършваме определена дейност. Трябва ли да се откажем от нея?

Защо изобщо трябва да караме детето да слуша, защо трябва да се налагаме на малкото човече и да изискваме от него да изпълнява разни неща? В търсене на алтернативи на директивните подходи при възпитанието много родители изпадат в другата крайност - от детето не се изисква нищо. Както вече казахме обаче, черно белите решения често са опасни. Да, по добре е да осигурим съдействието от страна на детето, но и при най хармоничните отношения идва момент, в който детето твърдо заявява „не”, и когато на родителя се налага да вземе решението дали да отстои своето правило, или да отложи изискването си до момента, когато детето ще е по благосклонно и ще пожелае да го изпълни.

Част от ролята на родителя е да изгради авторитет и да постави граници на поведение. Това са две страни на едно и също нещо. Част от „работата” на детето е да се противопоставя и да се конфронтира - особено в периода между 2-4 г и в пубертета. Ако не му дадем тази възможност - да опита, да провери границите, да пробва да ги разклати, за да види дали са стабилни, ние не вършим услуга на детето си! Правилата, границите са важен ориентир. Те са нещо като светофара за възрастните - удобно нещо - знаеш кога какво да правиш. Всеки е попадал на кръстовище с развален светофар и знае какво става! Затова работата на родителя , независимо дали му харесва е да въвежда изисквания към детето.

А какво лошо може да има в наградите?  Започвам с най важното - неуместното използване на награди, или т.нар. външни стимули във възпитанието може да е също толкова вредно, колкото и безразборното наказванe.

Какви са опасностите от непремереното използване на награди? Представете си, че имате някакво занимание, или хоби, което вършите с удоволствие. Така. Сега си представете, че някой започва да ви плаща за това някаква минимална сума. Вероятно ще се зарадвате - хем ви доставя удоволствие, хем парите са ви добре дошли, макар и малко, та вие и без това бихте правили същото и без пари. След известно време обаче започва да ви се струва, че парите които вземате за това са обидно малко. Да предположим, че успеете да се договорите за по голяма сума. Доволни сте. След известно време обаче ви обясняват, че вече нямат възможност да ви плащат никаква сума за това, което правите. Въпросът е „Ще продължите ли да го вършите?“. Редица изследвания показват, че най вероятно няма да продължите да извършвате въпросната дейност. Какво се случва? Първоначалната вътрешна мотивация се е преобразувала във външна - първоначално сте работили заради удоволствието, след известно време сте започнали да го правите заради заплащането. Изглежда парадоксално, но е факт - в този случай наградата разваля удоволствието от дейността.

Неуместно е да награждаваме детето за неща, които върши с удоволствие. Неуместно е да награждаваме два пъти за едно и също нещо.

Съществува още една област, в която наградите трябва да се използват предпазливо. Когато искаме да възпитаме в детето си ценности, не е добре да използваме предметни награди. Има риск детето да научи, че да си добър, честен и т.н. е начин да получиш нещо, или средство за размяна. Ценности се възпитават чрез личния пример на родителите и ако сме успели да ги създадем в детето си, те самите стават регулатор на поведението.

Как да награждаваме? Един от начините да се информирате е "Възпиталник - Система за поведенческо моделиране" – дискусията по нея стана повод за написването на тази статия. Тя е разработена по начин, позволяващ правилното използване на наградите. Към нея е приложена книжка, която която дава отговори на тези въпроси.

Автор: Таня Здравкова

 


 

 

Включете се и Вие!

Защитен код
Обнови

4 прости стъпки за прилагане на Системата

logo3
  • 01 Решете какво искате да промените.
  • 02 Формулирайте и договорете с детето.
  • 03 Щом желаното поведение е налице, залепяйте стикер.
  • 04 Награждавайте и се наслаждавайте се на резултатите!