fbpx
side-area-logo

SOS Аз съм лоша майка

От известно време детето ти се държи ужасно!

И на теб ти е все по трудно да намериш решение. Изпробваш тактиките за справяне, които ти хрумват, но ефектът е нулев. Оплакваш се на комшийката и тя ти дава прекрасни „изпробвани“ решения! Но след като ги приложиш, се оказва, че точно за твоето дете те не работят. Споделяш с бабите. Те ти разказват как същото това дете, с което ти не можеш да се справиш, с тях се държи просто прекрасно. (Е, вярно е, че тези баби са разказвали истории за собствените си деца-разбирай за себе си или за съпруга ти- които поставят под въпрос съвършените им родителски умения. Но за тях се сещаш доста по-късно.)

Започваш да се ровиш в интернет.

Попадаш на статия, в която се казва, колко е важно да поставиш твърди правила и да не отстъпваш от тях. В следващата прочиташ как трябва да даваш право на избор от най – . И в никакъв случай да не наказваш детето. Почваш да се чудиш как ли да ги съвместиш двете неща? Още пише, че не трябва да си прекалено строга. Нито прекалено отстъпчива. Добре де, ама как да разбереш дали си от прекалено строгите или от отстъпчивите? Мъжът ти казва, че глезиш детето. Майка ти пък смята, че прекаляваш с изискванията си.

Влизаш в Бг мама.

Пускаш тема, в която описваш проблема си. Xa, oще в първите 10 минути се оказва, че има и други майки като теб! Тъкмо да почувстваш облекчение, че не си сама, се включва „съвършената“ мама. Обикновено тя има няколко подгласнички- и започва да разказва за идеалното си дете. И се чуди как е възможно някои майки да имат проблеми с възпитанието на децата си! Ами ако подхождаш с разбиране, емпатия и уважение към „малкото ангелче“, нещата си идват на мястото от само себе си!

И тук вече ти става кристално ясно – ти си некадърен родител, и като изключим още няколко нещастници като теб, всички останали се справят чудесно. Ами да, той и мъжът ти казваше, че грешката е в теб, ама кой да слуша? Всъщност, за част от секундата се зачудваш дали детето ти е съвсем в ред, но гузно изтласкваш тази мисъл и забравяш за нея.

Спираш да споделяш за проблемите си.

И от този момент най – важното за теб е другите да не разберат колко лош родител си!

Всъщност истината е, че като изключим Щастливците с идеални деца (чували сме, че имало такива) и Незаинтересованите, повечето от останалите родители минават през трудни периоди. Имат моменти, в които се чувстват несигурни, безпомощни, виновни. В днешно време информацията е в изобилие, но когато човек не е професионалист има опасност да се обърка или да започне да я възприема едностранчиво.

Какъв е изходът?

Свалете вината от себе си. Това, че детето Ви понякога се държи ужасно, инати се и се противопоставя е съвсем нормален етап от развитието му. Част от работата на родителя е да изгради авторитет и да постави граници на поведение. Част от „работата” на детето е да се противопоставя и да се конфронтира – особено в периода между 2-4 г и в пубертета. И това че понякога ви прави сцени и се търкаля по земята в магазина, и ви кара да се червите от срам, не ви прави лош родител, ни най малко.

Щом изобщо четете тази статия, щом инвестирате време и усилия да търсите отговори, значи сте чудесен и загрижен родител. За щастие, вече има достатъчно професионалисти, които работят в тази сфера и са в състояние да ви насочат и окажат необходимата помощ. Да, това че имате нужда от помощ, не е срамно. „Само любов и добри намерения не стигат“ беше казал някой . Трябват и умения, а те като всички други умения се учат.

Дали получихте конкретни решения? Не, целта на тази статия не е да дава решения. Ако сме предизвикали обаче поне няколко въздишки на облекчение, значи сме я постигнали.

 

Автор: Таня Здравкова